Дончо Стефанов Цончев (1933-2010 г.)
„БРЕЗИЧКАТА” („БЕРЕЗКА”)
Болгарские поэты
Перевод: Ирина Горюнова
Дончо Цончев
БРЕЗИЧКАТА
В пукнатината на една много голяма и здрава скала някога паднала семка. Тя намерила тук влага и завет. Покълнала, пуснала коренче. Нагоре в пукнатината тръгнало стъбълце.
Сега тази семка е цяла брезичка. С клони, листа и всичко, каквото трябва да имат хубавите малки брезички.
Странна гледка е тази скала, от чиято гранитна гръд излиза тънкото и разтреперано дръвче. Пътеката ми минава край нея. Всяка вечер, когато слизам към бараките и я виждам, все се сещам за онези големи, корави сърца на мъжете, в които са се загнездили корените на тънки, безпомощни брезички.
Безпомощни ли казах?
А я се опитайте да ги изтръгнете.
Дончо Цончев
БЕРЕЗКА
В щель одной огромной скалы упало семя. Оно нашло там влагу и покой. Проросло корнями. Вверх щели потянулся стебель. Сейчас это семя – целая березка. С ветвями, листьями и всем остальным, что требуется хорошеньким маленьким березкам. Странно выглядит эта скала, из чьей гранитной груди выглядывает тоненькое и растрепанное деревце. Моя тропинка проходит мимо нее. Каждый вечер, когда спускаюсь к баракам и вижу ее, мне нравится думать о тех больших корявых сердцах мужчин, в которых угнездились коренья тонких беспомощных березок.
Я сказал беспомощных?
А вы попробуйте их вырвать.